Приключения в Брюксел!

От малка винаги съм си мечтала да имам работа, с която да мога да обиколя света, да усетя забързания начин на живот на една бизнесдама, да вдишам от въздуха на бизнес класата в развитите страни. От части желанието ми се сбъдна с моето "бизнес" пътуване до Брюксел. Като една истинска бизнесдама отлетях за европейската столица късно вечерта и трябваше да се прибера на другата вечер.

Идеята на пътуването беше среща на европейско ниво в Европейския парламент. Казах ви, че вече съм истинска бизнесдама! Бяхме поканени да обменим опит с международни организации за рак на гърдата. За това малко по-късно. А сега ще ви разкажа за моето брюкселско приключение!

Кацнахме на най-голямото летище в Брюксел и хванахме такси, за да стигнем до хотела си. За първи път имах възможността да отседна в Radisson Blu Royan Hotel Brussels. С прекрачването на прага разбрах, че съм в рая. Обстановката беше толкова приказна и същевременно толкова изискана. Вътрешната градина е толкова красива и огромна. Приличаше на някое приказно кътче сред природата и на края на света. Имаш усещането за простор и сякаш времето тук беше спряло.

Нямахме много време за губене, защото ни очакваше официална вечеря с нашите домакини от Европейския парламент. Качих се на

асансьора, който изглеждаше като машина на времето и бързо се ориентирах към стаята си. Влизам...и дъхът ми спря. Суитът, в който ме бяха настанили, е мечтаният от мен апартамент, в който искам да прекарам времето до края на живота си!

Всеки един детайл беше изпипан до полуда. Посрещнаха ме с вода и свеж плод, в случай, че искам да освежа живота си! Насреща си виждам най-удобното бюро и дизайнерски лампи, които могат да вдъхновят и най-заспалия българин да започне да твори и да пише, да пише и да пише на това бюро цели три дни.

Всяка една от картините беше подбрана така, че да допълва атмосферата и да придава още по-голям уют. Ваната сякаш ми "намигаше" и ме викаше да се пльосна в нея, но ... нямаше как. С нея щяхме да се разберем по-късно.

Време беше да отидем на официална вечеря в ресторанта "Малките лукчета", където се насладихме на страхотната белгийска кухня. Не мога да ви кажа какво точно хапнах, защото менюто беше подбрано предварително, но беше доста вкусно!

В разговори и опознаване премина вечерта и вече беше дошло време да проведа онзи неотложен и

сериозен разговор с моята вана, която ме чакаше толкова дълго. Беше ни толкова приятно!

Както ви казах белгийците държат на детайла. Толкова много, че сякаш и одеалото ми проговори за лека нощ и ми каза: "Brussel says goodnight!". За мен пътуването е толкова голяма емоция, че ми трябваха часове, за да се успокоя и да заспя. За миг помечтах отново .... вечери като тази да са основна част от моя живот!

На сутринта имах изключително приятна закуска!

Дали от брюкселския въздух или от нещо друго...се чувствах точно на мястото си. Обстановката беше толкова спокойна и същевременно от маса на маса хвърчат мъже в костюми и бизнес куфарчета.

Чува се чуждестранна реч, обсъждат се бизнес идеи. Имаше дори незрящи бизнесмени, които закусиха и се насочиха към работното си място. Няма как да не отбележа фактът, че човек в неравностойно положение в Брюксел се чувства и може би дори е много повече от половината хора, които са с всичкия си и са живи и здрави в България. Това е бизнес среда!

Това е реалният живот тук в Брюксел! Дъхът ми спря, защото "захлупена" от българските предразсъдъци аз бях забравила, че извън страната ни, да си човек с увреждане е нормално и това не те отличава от останалите по никакъв начин.

След закуската имахме само 2 часа на разположение за обикаляне и мисля, че ги оползотворихме доста добре. Обиколихме центъра. Насладихме се на градските градини, които ухаеха великолепно!

Брюксел е светът на комиксите! Навсякъде по улиците можете да видите изрисувани герои на комикси! Както и старинни магазини за комикси. Толкова е симпатично това, защото денят ти става по-шарен от всякога!

Посетихме и първото ми сериозно разочарование в Брюксел, а именно Манекен пис ("Пикаещото момченце"), което е и символ на Брюксел. Прословутата статуя на пикаещото момченце е толкова малка, че направо шокира със своята невзрачност.

Символът на града е толкова преекспониран. Но това няма никакво значение, защото точно на ъгъла усещах аромата на известните брюкселски гофрети, които не излизаха от съзнанието ми. Личи си, че ги харесвам, нали? Лигите ми потекоха и сега само при мисълта за тях...

Знаете, че Белгия се слави и със своя шоколад. Успях да обиколя няколко магазина, в които се правят

ръчно бонбони. Купих си висок клас бонбони, които са изляти ръчно и познайте, така и не достигнаха до близките ми хора, за да ги опитат.

Посетихме една от централните величествени катедрали и времето ни свърши. Беше време да посетим една от десетките сгради на Европарламента.

Определено мерките за сигурност са засилени. Сградата, в която бяхме представлява град в града. Има толкова много коридори и зали, че ще ти трябва не една, а три карти, за да се ориентираш. Имахме късмет, че сме гости и на наше разположение беше човек, който да ни придружи и опъти до всяка една от залите.

Докоснах се до банките, където се вземат важни европейски решения. Запознах се с хора от целия свят. Имахме страхотна среща с жени, които са част от екипа на организации за рак на гърдата от Чехия.

Толкова е странно как един проблем може да сплоти хора от цял свят. Независимо от езика, нацията и възрастта пациентът си е пациент и той има нужда от подкрепа и от срещи със себеподобни.

Споделихме опит, обменихме информация и знания, които бяха полезни и за двете страни.

И знаете ли, осъзнах, че днес в Европейския парламент гостува една фондация, която е надминала европейските си колеги! Без европейски средства и чадъри Фондация Една от 8 скри шапката на своите колеги от Чехия.

В страната им има над 26 организации за рак на гърдата, които не могат да стъпят и на малкото пръстче по инициативност и идейност на малката българска организация Една от 8, в която работят жени с диагноза, които дори в момента преминават лечение. В този момент се почувствах горда от работата, която съм свършила.

Горда съм с това, че душата ми е препълнена от ентусиазъм, който ражда идеи, от които се възползват и които помагат на хиляди жени.

Сякаш досега не си давах сметка, че не е нужно да си с етикет бизнесдама, за да си направил нещо на световно ниво! Всъщност най-важното нещо е да имаш идеи и да знаеш как да ги реализираш.