Среща с неочакван край...в Мадрид (Част 1)

Средата на януари месец е. Днес единственото нещо, което искам да направя е да се прeнеса отново там...Мадрид..слънчев...безгрижен...улици, пълни с туристи...носещ се аромат на капучино и кроасани...непринудени хора...туптящи сърца...спокойни души...споделено с приятели... с непрестанна усмивка.

Затварям очи и се пренасям там...

17.11.2017 г.

Дишам и дробовете ми се пълнят не просто с въздух, а с щастие. Това е поредният ми опит да избягам от ежедневието. Щастлива съм. Защото днес е моят рожден ден. Предстои ми сбъдване на мечта...да посрещна празника си отвъд границите на страната.

Хаотично по хавлия хвърча у дома, косата ми е повече от „messy”, телефонът не спира да звъни, а аз съм до никъде. Но от друга страна всяко обаждане е важно. С годините стават все по-малко. Нормално е. Това няма значение, защото днес е денят. Аз и моите приятелки сме готови да избягаме за малко и да се потопим в Мадрид.

Толкова исках да отида там! И днес ще отида. Не мога да повярвам. Йееееееееееееесссссссссссс...

Време е! Тръгваме!

Пътуването е 3 часа. Изнервена съм, защото празникът ми отминава, докато кацнем ще се остарея...егати. Моята съседка по седалка се залива цялата с вода. Настъпва хаос и аз избухвам в смях от нелепата ситуация. Може би пък това е знак, че ще ми върви по вода. Ама разбира се...та нали имам рожден ден.

Кацааааааааааааааме. Толкова е яко. Еуфорията завладява съзнанието ми. Днес си е моят ден и мога да си правя каквото си искам. Не ме интересува, че съм изморена от емоции. А истинските емоции...тепърва предстоят. Стегни се, Милена!

Слизаме от самолета, отиваме в квартирата, захвърляме багажа и сме готови за парти. С моите приятелки отидохме директно в най-красивите и малки улички в центъра на красивия Мадрид. Вече съм умряла от глад. След сравнително дълго обикаляне просто избирам най-обикновеното място за хапване с надеждата, че тук ще открия най-автентичната и вкусна испанска храна. Чакаме около 20 минути за маса, но въобще не ми пука, защото просто искам да седна и няма да изпусна тази възможност.

Дали да им обясня, че имам рожден ден, дали това ще ми помогне. Не...нямам сили за подобно нещо. Просто ще изчакам. Чакам...чакам...И воаляяяяяяяяяяяя...време е да седнем.

Чувствам се щастлива. Уморена съм, но изпитвам тази сладка умора след дълга, тежка, но ползотворна тренировка. Всъщност съм щастлива. Близките ми са добре и са до мен, а аз имам възможността да съм на другия край на света, да опитам за първи път автентична паея, в най-приятната компания съм, обичам приятелките си, пия сангрия и бейлис (комбинацията е с очакван край) и просто усмивката не слиза от лицето ми. Завладяна съм от еуфория и нищо и никой не може да спре това мое чувство.

Вече съм на 3 чаши сангрия и 3 бейлиса, умората изчезна и ВСИЧКО Е ТОЧНО!

1 часа през нощта е и сякаш леглото крещи името ми, макар и на 30 минути от тук. Ние сме оправни момичета, макар че не познаваме Мадрид и за първи път сме тук, ще се оправим и бързо ще стигнем до мечтаната цел – леглото. Е да ама не... Използваме стария ни приятел GPS-a, който търси ВАЖНАТА улица... Artilleros. Никога няма да я забравя. И познайте какво... озоваваме се в цял квартал и всички улици се казват Artilleros. Това не е истина! Няма жив човек по улиците, но пък какво ми пука...толкова е красиво. Искам да живея тук. Тъкмо ще изтрезнея по-бързо.

Аз: „Момичета, на кой номер на ул. Artilleros сме?“

С.: „Номер 300“

Аз: „А на кой трябва да отидем?“

С.: „Номер 16.“

Аз: „Това е най-якият ми рожден ден евър...Здравей,Мадрид. Това е само началото на нашата среща!“

To be continued...

Благодаря, че избра Miliondreaming blog

Ваша Мили