Светът на едно пораснало дете

Светът е шарен! Толкова шарен, колкото самият ти му позволиш да бъде! Признавам си, че понякога допускам да забравя за цветовете и много рязко се потапям в сивотата на ежедневието. Днешният ден е пример за това. Позволих си да си изпусна нервите, опитах се да преустроя света около мен по модел на моето светоусещане, позволих си да се обяснявам за нещата, които правя по най-добрия начин. В края на деня просто не исках да говоря с никого. Отидох в парка и седнах на една люлка. Ослушах се и чух...песента на птичките. Забелязах спокойните майки, които обясняват света на малките си деца. Всичко около мен протичаше на забавени обороти, а емоциите в мен се вихреха като природна стихия. Опитах се да спра да мисля за момент и да изпразня главата си от всякакво съдържание.

Докато стоях и се мъчех да постигна тази хармония, си намерих и нов приятел. Поговорих си с 4-годишния Гого, който се люляше с помощта на своята баба на съседната люлка.

Беше много приятно да се докосна до един съвсем друг детски свят, въпреки 22-годишната ни разлика. Показах му телефона си, все пак децата днес са по-ориентирани в технологиите и от родителите си. Стигнахме до извода, че неговият е по-хубав от моя. Разбрахме се, че той е по-послушен от мен. Обсъдихме деня му в детската градина, как се казват най-добрите му приятели и накрая се разделихме с усмивка. В този момент се сблъскаха две вселени. Моята, пълна с очаквания от човека отсреща и тази на Гого, в която съвсем по детски той е на първо място. Това ме накара да се замисля, че доста отдавна съм загубила детското в себе си.

Дадох си сметка, че откакто се помня, се опитвам да пръскам светлина и щастие на всички в моя свят, независимо дали човека отсреща има нужда от това или не. Винаги деля своето с всички останали, без някой да ме е карал да го правя.

Не знам що за психология е това. Може би е време да взема пример от Гого и да се науча преди всичко аз да се чувствам добре заради самата себе си. Мисля вече да съм онова макар и пораснало дете, което първо мисли за себе си.

Има много голям чар в този детски егоизъм...

Не знам дали родителите си дават сметка колко много могат да научат от децата си.

Аз днес научих много от малкия Гого. Благодаря му, че дойде при мен, за да ми даде един от най-важните уроци в живота ми - да обичам себе си и да се чувствам добре в кожата си, независимо от всички останали хора около мен.

Започвам с промяната още сега. Ще започна с малките удоволствие. Взимам си най-любимото ми смути и се потапям в моята цветна вселена, където животът е такъв, какъвто аз искам да бъде. В този миг в моята вселена сме двама. Тук е толкова спокойно и светло, само когато не допускаме нищо и никой да навлезе в нея и да въдвори хаос.

С края на нещо хубаво, следва също нещо хубаво. Това е неписаното правилото тук. И само това има значение...