Заложник вкъщи?! Какво пък толкова?

Днес е странен ден! Станах заложник на собствения си дом. Без майтап! Аз съм известна сред близките ми с моето качество на унищожителна Фурия. Почти като за реклама съм... Чупя неща всякакви. А днес счупих цяла врата. Какво ще кажете? Бива ме, а?

Еми наложи се да си остана вкъщи, а усещането е като на истински затворник. Ядосвах се час-два, след което използвах целия си речник с лоши думи и накрая седнах на дивана. И си помислих...-"Милена, ама ти май наистина не си добре!"

Успокоявам се, правя си еспресо в любимата ми чаша и започвам да анализирам ситуацията (присъщо е за всички скорпиони!), като записвам + и - на един лист.

Знаете ли...седя и си мисля за това как човек успява да придаде повече важност в ежедневието си на лошите неща, тези които са успели да го изкарат от комфортната му зона дори и за миг. Всичко е въпрос на това как приемаш света около себе си. Ето и моя пример...

Да, счупи ми се вратата. Да, това ми носи още главоболие, разправия с хазяина, с брави и т.н. Да, станах рано. Да, гримирах се и се облякох за работа (напразно). Да, закусих набързо. Да, пропускам важна среща днес. Да, излагам се да отменям задачи. Да, няма да мога да си взема любимото списание днес, както се разбрах с продавачката и Да няма да мога да премеря роклята, която си запазих вчера. Да, всичко това много ме дразни!

Но от друга страна... Да, имам време да си изпия кафето на спокойствие. Да, ще пропусна дъждовете днес. Да, ще мога да свърша повече работа от вкъщи без да се разкарвам. Да, ще си спестя гладуването цял ден. Да, ще имам време да почета на спокойствие учебника, които препрочитам. Да, ще мога да послушам музика. Да, ще мога да се захвана и да довърша домакинската работа, която отложих за днес и най-вероятно щях да отложа и за утре. Да, ще си свърша женските неща, за които все не ми остава време. Да, ще си инсталирам програмата за дизайн днес, защото все отлагам. Да, ще тренирам, защото вчера пропуснах. Да, ще си подредя козметиката. Да, ще оправя и гардероба. Да, може и да поспя малко (ако ми остане време). Да, май ми е готино!

Днес имам още един повод да седна на спокойствие и да направя най-любимото си нещо в последно време - да споделя с вас моите мисли. Нали това е "работата" на един блогър.

Май позитивите са повече. Може да е пълно клише, но не ми пука... Хора, радвайте се на малките неща и не позволявайте на малките неща да съсипят деня ви!

Толкова е прост този урок, а толкова трудно се учи!

Благодаря, че избра Miliondreaming blog.

Ваша Фурия Мили :)