30 секунди и те имам!

Влюбена съм във вещите си! И ти ли си така? Мисля, че това е черта, ако не на всички, то на повечето жени по света. От мъничка съм имала собствено мнение за това как да се обличам. Може би не винаги изборът ми е отговарял на модните разбирания на околните, но със сигурност съм залагала на пъстрите и ярки цветове, както и сега. Родителите ми са изпадали в страхотна 20-минутна полемика с 3-годишното си мъниче всяка сутрин. През годините забелязвам, че все повече емоционално се свързвам с аксесоаритите, дрехите и вещите, които притежавам.

Обичам си ги и буквално ги употребявам докато не се скъсат или докато не усетя, че имам нужда да ги заменя с нещо, което ми е влезнало една идея повече под кожата. Адмирирам импулсивните покупки. Те са ми най-сполучливи и най-любими. Искам да ви разкажа за последната ми такава. Трябваха ми точно 30 секунди, за да разбера, че я имам!

С приятелка отидохме на хендмейд фестивал в НДК. Сред щандовете с нежни, красиви и цветни джунджурии, екзалтирани хора, които мерят дрехи и се припознават в различни аксесоари, рязко се отличаваше щандът на една дама и нейният съпруг. На пръв поглед спокойни хора на зряла възраст, които тотално не се вписват в обстановката от млади и изявени дизайнери. И тук идва моментът да си призная, че за малко да се подведа от моята предубеденост, с която се боря постоянно. Всяка монета има 2 страни. Важното е върху коя ти ще се фокусираш.

Погледнах ги с недоверие и попитах жената - "Вие ли сте дизайнерът на чантите?". А тя ми отговори с най-широката си усмивка и скромност - "Да, аз съм Дара, а това е моето хоби." Опитала на шега. А аз много обичам шегите!

Не пиша този текст, за да ви убеждавам колко хубави неща прави Дара, жена на забележете - 70 години, която участва в хендмейд фестивал. Пиша тези думи, за да ви вдъхновя, че никога не е късно да дадете криле на мечтата си и страстта си. Може някой ден вашата мечта да стане реалност и за капак да вдъхнови още много други хора.

Възхищавам се на хората, като Дара. Свързах се с нея. Поговорихме си. Разказа ми за своята случайна муза. А аз исках да й благодаря, че ме дари с чантата, с която споделям ежедневието си. Със себе си нося най-ценните си неща. Чантата е част от мен. Буквално! Припознах се в нея на 100 %. Рядко ми се случва, но случи ли ми се, има за какво...

Материята е плътна и здрава. Дръжките са от естествена кожа, което се оказва най-голямото предизвикателство за един дизайнер.

Цената е абсолютно поносима. (моята е 60 лв.) Дори сякаш е напълно недостатъчна, за да оцени подобаващо труда, емоцията и енергията, които са вложени в изработката на моето ново бижу. И смятам да притежавам още от тези чанти, защото обичам да насърчавам хората, които си заслужават! Българските дизайнери са толкова ценни. Някои от тях печелят моето уважение завинаги.

Насърчавам всички вас да разгледате нещата, които прави Дара ето тук - https://web.facebook.com/darasbags/

Не ви карам да купувате, а да се вдъхновите от нейния вкус! Защото той наистина е изискан. Очаквам от нея да отговори на моите въпроси. Един от тях е дали си е представяла какво би се случило с нея, ако имаше възможността на 70-годишна възраст да бъде дизайнер, но в страна с безкрайни възможности...

Отговорът й очаквам скоро... Ще го споделя с вас тук, защото смятам, че си заслужава.

Благодаря, че избра Miliondreaming blog

Ваша Мили