Кой каза тиймбилдинг в Италия?

Здравейте, изгубих се за малко, но отново съм тук, за да ви споделя някои мои емоции за последното ми пътуване в Италия. Непосредствено преди посещението ми в Рим изгледах всевъзможни видеа и прочетох почти всички достъпни текстове на блогъри, които уважавам и знам, че са искрени към последователите си. Никъде обаче не срещнах някой да е описал и един ред за посещението си във Ватикана. Няколко месеца след най-хубавия ми досега тиймбилдинг в слънчева Италия дадох на мислите ми да отлежат и съм готова да ви разкажа за моето посещение и в двата града.

Позволявам си напоследък да пътувам без да имам каквито и да било очаквания. Имах представа и за двата града и сякаш знаех всичко, ако не всичко, то поне доста неща. Истината е, че ще започна с Ватикана, защото смятам, че си заслужава много повече от столицата Рим.

В представите ми Ватикана е едно малко градче с един Божи храм. Църквата "Свети Павел" обаче се оказа най-внушителният храм, в който кракът ми е стъпвал досега в живота ми. Това място е заредено със страхотна енергия. Този път го почувствах със сърцето си. Може би периодът, в който го посетих беше важен за мен и беше време, в което се уповавах на вярата и се молех на Господ да бъде с мен и семейството ми.

Усещането беше толкова силно, че имах чувството, че всичките ми мисли са се загнездили в гърлото ми и в следващия миг ще накарат главата ми да експлодира. Преглътнах трудно и продължих напред. Огледах се и не успях да затворя устата си от безкрайната красота в самия храм. Безкрайна красота! Чак умът ми не го побира. Сякаш и най-големият безверник би клекнал пред Бог и красотата на човешкото творение тук на Земята.

Заслужава си да се разходите във всяка една част на сградата, включително и катакомбите. Заредете се с търпение, защото хората са стотици и предвижването е леко по-бавно от очакваното. Не мога да изкажа мнение за музея, защото така и не стигнахме до там. В храма има достатъчно магазинчета, от които можете да си купите сувенири за спомен. Продавачите са монахини. Това много ме впечатли, защото въобще не съм очаквала. Възнаградих себе си и близките си с броеници, като дори днес съм с нея. Навява ми хубави спомени...

Случихме страхотно слънчево и леко студено време, но това ми бе достатъчно, за да се насладя на момента. Пред църквата имаше огромни пясъчни фигури на Исус Христос и Света Богородица, което беше малко странно, но няма как да си изкривя душата, че все пак беше внушително. Няколко любопитни факта за Ватикана са, че всъщност по-голямата част от Рим се намира в територията на град Ватикана. Около 800 души живеят на територията на града, като не всички от тях са Божи служители, както се очаква от обществото. Ватикана е отделен град от Рим.

Истински късмет е да видиш Папа Франциск и ние нямахме този бесен късмет. Оказа се, че леко сме си разменили ролите и той беше по същото време на посещение в България.

Мисля, че със снимките мога да загатна за красивата гледка, която остави в съзнанието ми Ватикана.

Обиколила съм десетки храмове в Италия и никога не съм се чувствала по този начин. Като цяло самата аз се изумих какви противоречиви и неочаквани емоции предизвика това пътуване в мен. Истината е, че винаги съм чувала колко прекрасен е Рим и как всеки, който се е докоснал до него иска да се върне отново и отново. Аз съм категорична, че Рим не е моят град и не съм сигурна дали някога бих му дала втори шанс.

Не усетих Рим, като моето място. Съгласна съм, че притежава много история в себе си. Архитектурата му е забележителна и си заслужава да отделиш часове в разходки, за да се насладиш. Най-красивата част от столицата за мен това е фонтана Ди Треви. Заставайки пред него и поглеждайки исполинските му размери, се чувстваш толкова малък и същевременно такъв късметлия, че можеш да се насладиш на подобна гледка.

Толкова е внушителна гледката, че ме накара да забравя за стотиците хора около себе си. Не се стърпях да си пожелая желание и да хвърля монетка със затворени очи. Наскоро прочетох, че всички средства, събрани от дъното възлизат на 1.5 млн. евро годишно. Досега всички средства са отивали за подпомагане на бедните хора в града.

Еххх, тези италианци!

Заслужава си да посетите Испанските стълби и търговските улици около тях. Сигурна съм, че ще се изумите и същевременно насладите на модния вкус на всепризнатите италианци. Да, класа са!

Хотелът, в който бяхме отседнали е петзвезден и се казва Palazzo Naiadi. Излишно е да казвам, че храната, която опитахме там беше ФЕ-НО-МЕ-НАЛ-НА. Ще се изкуша да споделя, че в самия хотел има гурме ресторант, който тотално разби представите ми за това какво е гурме и как можеш да преядеш със седем степенно гурме меню. Да живее гурмето!

Колизеумът е представен, като най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим. Да сигурно е така, но аз съм категорична, че тази гледка не ме впечатли, ама грам. Не усетих духа на историята, както на други места в Италия.

Опашките, на които се чака, са безумни. Мисля, че това са най-зле похарчените 20 евро в живота ми. Истински късмет беше, че успяхме да открием страхотно заведение в непосредствена близост до него, което рязко да оправи настроението ми. И така животът някак отново стана красив.

Щом храната е италианска, мога да загърбя всички минусчета и просто да си се наслаждавам на момента. И това си е качество. Нали?

Не забравяйте, че най-важно е в каква компания си и дали си си взел настроението със себе си или си го забравил някъде на летището в София. Това са моите впечатления за пътуването ми до Рим.

Благодаря, че избра Miliondreaming blog.

Ваша Мили