Къде се загуби?

Да, да знам...все по-често осъзнавам отговорността, която имам към вас, последователите в моя малък блогърски свят. Към мен се стрелкат въпроси, като "Къде се загуби?", "Защо вече не си активна?", "Кога ще напишеш нещо?". Ето тук съм, за да отговоря. Наистина се загубих. Лутам се непрестанно между очакванията на хората и своите такива към самата мене си. В последните 6 месеца от живота ми нямах муза, защото ми се наложи аз и семейството ми да се борим за живота на майка ми след няколко мозъчни операции. И успяхме! Нямаше как да бъда усмихната и да разказвам за приключения, когато страхът бе завладял същността ми. Не можех да предам душата си, която се опитваше да събере частичките, на които се беше пръснала.

6 месеца по-късно съм благодарна, че поне получихме някакъв контрол над нещата и съм благодарна на съдбата за това. Вече опитвам отново да намеря себе си. Отново открих от части усмивката си. Често прикрива сълзите ми, но без тях нямаше как да сътворим всички тези океани от емоции, нали? Понякога ми идва да крещя и да изгоня всички страхове от главата си, иска ми се пак най-големият проблем в живота ми да е това какво да си облека днес. Опитвам се отново да сменя гледната точка и все пак да бъда над проблемите и да помъдрея. Но има цена това помъдряване. Все пак тук и сега аз мога да съм полезна и да се боря. Е опитвам се с пълни сили.

Да, загубих се, знам. Опитвам се отново да се намеря. Седя и си мисля, че нямам смелост дори да мечтая. Честно ли да ви кажа, нямам нито една мечта в списъка си за мечти, защото ме е страх да си помисля дори, че те няма да се сбъднат. Няма лошо в това да си реалист. Но има лошо в това да спреш да се опитваш да се превърнеш в оптимист. Понякога се чудя на себе си как успявам да смогна с всички неща, които са ми на главата. И това не е всичко. Промените в живота ми тепърва предстоят. Налага ми се в 90 % от ежедневието си да съм зверски извън зоната си на комфорт. Пък и ми писна от нея... ама ако може поне малко по-благосклонна да е тази съдба, която само ме шамари. Дори нямам намерение да изброявам какво и как. Работата ми е свързана с това да помагам на другите хора, ама как, като понякога сама не мога да помогна на себе си...?! Не зная...Знам само, че съм специална.

Специална съм с това, че въпреки всичко душата ми обича! Наистина обичта ще спаси света! Знам, го, защото тя спасява моя!

Съжалявам, че се изгубих, не заради вас, не заради нещата, през които минавам, а заради себе си. Все някога и аз трябва да порастна. Фрустрацията е призив за промяна. Сега съм тук. И съм просто добре. Щастлива ще бъда утре...

Чувствам се по-жива от всички останали хора, които са зациклили в хубавата си работа и живеят за уикенда. Нека животът ви в социалните мрежи бъде постоянно усмихнат, а моят ще бъде отражение на МЕН тук и сега, защото затова съм направила това място, за да споделям през какво минавам.

Благодарна съм!

Благодаря, че избра Miliondreaming blog.

Ваша Мили